РАБОТНИЧЕСКИ СИНДИКАТ фрапорт тсем

Бай Мангау бил приет по спешност

ilkoch — Tue, 03 Feb 2009 20:03:00 GMT

във фирмената лечебница с подуто и насинено око.
- Какво се е случило с вас г-н директор? - попитал доктор Съпчев.
- Нищо, кацна ми една пчели4ка на бузата...
- И ви ужили?
- Не можа! Хер Телфер се опита да я убие с лопатата...

Хер Телфер напоследък все се движел с голям

ilkoch — Wed, 21 Jan 2009 22:59:16 GMT

отворен рекламен чадър на Кока Кола.
- Ко става ве Телфер? - пита го Май Крал.
- Ся като направих големите инвестиции, ще продам Бургаското летище.
- Ама за какво носиш тоя чадър?
- За мостра ... на инвестициите.

Хер Телфер отишъл във фирмената лечебница.

ilkoch — Mon, 19 Jan 2009 12:31:12 GMT

Влязал в кабинета без да си сваля бомбето.
-Какво ви е ? - попитал доктор Съпчев.
Мълчание.
-От какво се оплаквате?
Пак мълчание.
-Като сте дошъл тук, кажете какво ви има! - настоявал доктора.
Накрая хер Телфер си свалил бомбето - на главата му седяла една много грозна и много голяма зелена жаба, която казала:
- Докторе, виж какво ми излезе на гъза .. ква-кваа !

МОЖЕ ЛИ КЪРЛЕЖ ДА УБИЕ СЛОН ?

ilkoch — Sun, 18 Jan 2009 23:38:58 GMT

Кърлежите са паразити, хранещи се с кръв от птици, бозайници и всякакви други животни. Кърлежите са носители на различни заразни бактерии, които преминават в тялото на гостоприемника при паразитирането им. Така те стават разпространители и причинители на редица заразни болести, някой от които могат да доведат до смърт.

Но темата не е толкова за тези кърлежи, които по лоша случайност могат да ни причинят не толкова приятни моменти.
Темата е за онези невидими кърлежи, които се хранят с парите и ресурсите на обществото. Те са много по-страшни и те убиват много повече. Техни жертви сме всички и не е въпрос на лош шанс да попаднем на тях. Те са тук и са напълзяли около нас. Те смучат непрекъснато и се хранят с нашата кръв. Тези кърлежи ни тровят за да заситят глада си за пари и за власт.

Може ли кърлеж да убие слон ?

Кърлежите могат да съсипят цяла държава, да я направят на чалгарник, да превърнат хората в духовни инвалиди, мизерни, низки същества .. да ги разложат, да ги умъртвят като личности.
Огледайте се и ще видите, че сме напълзяни отвсякъде от кърлежи. Социални кърлежи винаги и навсякъде е имало. Обществата винаги са намирали своите механизми за да локализитат и неутрализират това зло. Но такава като днес критична концентрация на кърлежи в болния обществен организъм с разбита имунна система никога и по никое време не е имало.

Слона е дребна играчка за кърлежите.

Този сайт не е чехъл за убиване на няколко кърлежа. Кърлежите са все пак божи твари и те имат правото на кърлежкия си живот.

Този сайт е резултат от безвъзвратно задействан инстинкт за самосъхранение. Той е предназначен за онези осъзнати хора, които не желаят повече да бъдат храна и лазени от паразити. Сайта има скромната амбиция само да покаже кърлежите където са и да помогне да бъдат изолирани ... и да се доближим до едно отдавна нарушено равновесие: хората да живеят по човешки, т.е без да са напълзяни от кърлежи, а кърлежите като кърлежи.

и.чочев
касиер

Малко четиво за Голямата криза

ilkoch — Sat, 17 Jan 2009 01:55:45 GMT

Глобалната финансовата криза може би ще промени представите за икономическото развитие на държавите и света. Още не е ясно дали мащабните финансови инжекции няма да имат единствено повърхностен успокояващ ефект. Налице са всички основания да се очаква, че кризата ще се окаже едно от фундаменталните събития в най-новата икономическа история на света, без аналог по дълбочина на последиците, които сигурно ще преминат границите на икономическите измерения. Ако е така, кризата най-вероятно ще доведе и до преразглеждане на фундаментални възгледи върху икономическата теория и практика. Според песимистите нещата тепърва ще се влошават и моментните затишия са измамни, доколкото досега взетите мерки третират симптомите на заболяването, а не фундаменталните му причини. Балонът с ипотечните дългове в САЩ припознат като причина за случващото се, е само детонатора на финансовия взрив. По-важни са фундаменталните причини, довели до кризата. А основната причина е кредитната експанзия, която действа като реактивно гориво за мотора на развитите икономики. Ипотечното кредитиране е една много малка частица от тази експанзия. Първичния тласък се дава от усилията на американската администрация да реши противоречието между прогресивното набъбване на публични разходи и бюджетните приходи, намиращо израз в нарастващия публичен дълг. Решаване на проблем с дълг по същество е напомпване на кредитната експанзия. И понеже няма проблем, който да не може да бъде решен с пари, то многото проблеми се превръщат в големи дългове - такава е поне практиката в САЩ. Интереса на държавната администрация е да постига обещани популярни цели и означава разширяване на разходите. Този интерес обаче се сблъсква с интереса на данъкоплатците, които предпочитат да задържат и дори увеличат равнището на своето потребление, т.е. да плащат по-малко данъци. Една от възможностите данъкоплатеца да удовлетвори този интерес без в същото време да бъде накърнен интереса на администрацията е кредита. Получавайки още възможности за кредит, данъкоплатеца портебява повече и се подтиска антагонизма между частния характер на доходите и обобществяването им, чрез данъците. Така се разширяват и възможностите на администрацията да харчи повече. Напомпването на кредитната експанзия е поддържано години наред и от Федералния резерв с политика на ниски лихвени проценти. Ниската лихва насърчава другия огромен и доскоро основния консуматор на кредити – бизнеса. От другата страна бизнеса се насърчава и от повишеното кредитно-покрито търсене, както от домакинствата, така и от държавата. Кредита се явява спасителния философски камък и за държавната администрация и за обикновения американец и за бизнеса. Всички имат интереса от кредитната експанзия и тези, които по закон определят и регулират правилата на пазара, и участниците в пазарните отношения.

Бизнеса увеличава кредитните инвестиции съответно производството и печалбата, домакинствата – потреблението и стандарта на живот, а администрацията стъпвайки на това си осигурява достатъчно средства за своите разходи и по-дълъг мандат. По същество кредитно стимулираното потребление доста прилича на кейнсианското решение за преодоляване на Общата криза на свръхпроизводство през 30-те години на миналият век. Тогава държавата е поддържала и индуцирала потребление чрез своите поръчки. Сега държавата е направила същото - индуцира потребление но чрез предоставяне на възможности и условия на милионите потребители да правят това вместо нея. Единствената разлика е в характера на дълга като лекарство за излизане от криза - от публичено/държавен, какъвто е бил през 30-те години на миналия век, сега той се превръща в много по-голяма степен в частен. Овладяването на кризи, управлението на пазарните цикли, винаги е допирало до възможности за регулиране на трайни диспропорции между агрегираното търсене и предлагане. Ако това е бил урока от Голямата криза от миналият век то тези азбучни истини са добре познати и би трябвало овладяването и прилагането на многото създадени механизми за регулиране да предотвратява екстремни макросъресения. Доведен обаче до крайност, моделът на растеж, основан на кредитната експанзия, води до своеобразна наркотична зависимост. Както всички ресурсни източници, така и източниците за кредит са ограничени. Класическият източник на кредита са спестяванията. Тези спестявания първи стават жертва на новия опиум за икономиката. Действително банково и държавно-гарантираните класически влогове отдавна не са популярни в САЩ. Самите данъкоплатци не само не спестяват поради стимулите да потребяват на момента, но се превръщат консуматор на кредити. Десетилетия наред, държавното регулиране е довело да натрупване и акумулиране на фондове, предназначени за пенсионно, здравно и социално осигуряване. Те са следващата жертва на кредитната експанзия, а когато и те се изчерпват идва ред на световните парични ресурси – чуждите банки със спестяванията на чуждите граждани, чуждите фондове, държавите генериращи бюджетни излишъци и нетни износители на капитал – преди всичко държавите производителки на петрол и тези с високи темпове на растеж. Мощен тласък за развитие отбелязва цяла индустрия за намиране осигуряване на кредити, която е мотивирана чрез добрите посреднически комисионни. Докъде е надут кредитния балон, какъв е мащаба на засегнатите може само да се гадае. За България, малка утеха е сравнително скоро изградената ни система за фондово осигуряване и неголемите ни ресурси, в сравнение с ресурсите на целия останал свят, които са засегнати от обезценката на пуснатите в обръщение съмнителни финансови активи. Несъмнено се поставя въпроса за ролята на икономическите конвенционални причини, които са в основата на стопанските цикли и дали не става въпрос преди всичко за водещата роля на неикономическите, управленческите фактори в администрирането на глобалната криза. Възниква въпроса доколко кризата не е предизвестена, предизвикана, целенасочено търсена, а до един момент, до който е възможно това - управлявана. Дали не става дума за крах на една система за преразпределение на световните ресурси, чрез привидно икономически канали и способи и поставянето им в интерес на една държава или дори общност, една имаща възможност да взема и влияе върху решения от най-висок порядък. Пример за решения от такъв порядък и значение е промяната на Закона за банкова дейност в САЩ от 1999 година. Промените позволяват на класическите търговски банки да се занимават и с инвестиционно банкиране (и излагащи на по-висок риск интересите на вложителите), нещо с което до момента са се занимавали само нарочно лицензирани финансови институции, предимно опериращи до момента със собствени средства. Така в сферата на инвестиционното банкиране се появяват достатъчно на брой посредници увличащи с първоначалните добри финансови резултати в „играта без гаранции за успех” държателите на ресурси от всякакъв калибър и произход. Друго важно решение в тази насока е от 2004 г. на Комисията по ценните книжа и борсите, която сваля прага на гарантиране на риска, ограничаващ свободата на инвестиционните банки да взимат допълнително дълг, който да инвестират по веригата. В резултат именно на това решение лийвъриджа - съотношението между дълг и собствен капитал на инвестиционните банки набъбва драматично (в случая с фалиралата Биър Стърнс – до 33:1). Изключено е административните органи овластени и приели такива решения да не са наясно с последствията и да не са можели да ги предвидят. Впрочем не са ясни и съвсем изчистени мотивите да бъдат предприети такива промени. Най-вероятно ще бъдат или вече са съчинени благопристойни причини и основания за такива мерки, но те едва ли ще бъдат приети от потърпевшите предвид последствията. Една от причините, които прави очакванията доста песимистични е, че се тиражират лесните, повърхностните, стандартните обяснения от рода на „стихията на пазара”, „алчността на банкерите” и прочее не фиксиращи отговорността обяснения със статут на природни бедствия. Избирането на Барак Обама за президент на САЩ е само възможност и за сега само надежда за решаването на проблемите.

Вероятно предстоят трудни междудържавни политически мерки, вероятно предстои нов валутен, финансов, икономически, политически, дори военен, въобще нов световен ред. Вероятно ще има и нови отговори различни от тези, които са се смятали за приемливи преди кризата или сега, когато се вижда само върха на айсберга. Преди да се стигне до това обаче е необходимо съгласие за пълна открита ревизия на състоянието и на финансовата криза от нейните източници, от момента на найното зараждане до количествената и качественна оценка на последствията по целия свят.

19 ноември 2008 г.
и.чочев
касиер

НАРКОЛЕТИЩА ЛИ СА БУРГАС И ВАРНА ?

ilkoch — Wed, 14 Jan 2009 19:59:50 GMT

Ако отговора на този въпрос беше свързан само с това да се разкрие, дали летищата в Бургас и Варна са част от канали за пренос на наркотици, има известна вероятност да отговорим отрицателно ... за сега.

Но, отговора на въпроса в заглавието, предполага едно по-широко разбиране и изясняване на реалностите и не само в буквалният им смисъл. Отговора ще е едно следствие и заключение от отговорите на други по-конкретни въпроси. Ето някой от тези въпроси:

1. Каква е организационната структура на летищата и фирмата?

2. Не е ли организационната структура пълно подобие на мафиотските организации в сомалийска Африка и колумбийска Америка? Има ли според вас лица, които изпълняват висши мениджърски функции, вместо да бъдат обект на следствени разследвания, прокурорски надзор, осъдени и отдавна пратени по затворите?

3. Кои са водещите принципи за заемане на отговорни, властови и добре платени позиции? Дали това са високите професионални качества? Или преди всичко роболепието, безусловното подчинение, лоялност и принадлежност към имащите власт фамилни кланове? Не са ли същите неписани принципи, на които се изграждат и мафиотските структури?

4. Не са ли съмнителните конкурси за обявените длъжности (с предварително ясен "победител" със съответната кланова принадлежност) форма и опит да се маскира, да се замаже истината? Все пак сомалийските пирати и колумбийските наркобарони едва ли провеждат такива конкурси. Впрочем те няма и за какво да го правят, тъй като водят открита престъпна дейност и деиствия по прикриване, маскиране, имитиране на законост не са необходими, за разлика от някой концесионери.

5. Не държат ли няколко фамилни и приятелски клана ключови управленски позиции, по пълно подобие и образец на известните ни мафиотски структури?

6. Не са ли летищата Бургас и Варна места, където законите се нарушават системно, а законовите норми са заменени с неформални, неписани правила, по пълно подобие на познатите ни мафиотски структури?

7. Не са ли летищата Бургас и Варна местата, където се извършва престъпно източване на активи, укриване на данъци и други престъпления ?

8. Не е ли поставен параван за да не се разследват и за да се прикрят стопански престъпления в особенно големи размери?

9. Как се чувствате на работното си място ? Спокойни сте, работите с желание и се радвате, че свършеното от вас се оценява високо и намира своя реален израз? Или сте угнетени, нагло лъгани, непрекъснато ощетявани, подтискани? Чакате да дойде ред на следващата лоша новина, на следващата идиотщина, на уволнението .. като окаян наркозависим дилър от най-ниско ниво, който осъзнава, че рано или късно ще бъде заловен и изхвърлен като животно от системата.

10. Не се ли вихри синдикалната проституция в нейния най-уродлив вид - проджба на интереса на хората срещу 5 сребърника?

Бихме могли да зададем още десетки въпроси, с които да се маркира фалша и имитацията на законност в летищата. Самите вие бихте могли да си ги зададете за себе си, а и като коментар по темата. Ако отговорите положително, няма да е далеч времето когато летищата в Бургас и Варна ще станат истински нарколетища. Защото който се е хванал с проституция, рано или късно преминава и на наркотици. И да припомним на колегите - днес управляващите фамилни кланове имат опит и в бизнеса с оръжие .. щеше да е срамота да нямат нали ...

Впрочем едно от нещата, които си поставяме за цел е превръщането на летищата в места изцяло за легална, законова дейност. Вярвам, че ще се съгласите - това означава да си отговорим на примерните въпроси по съвсем различен начин. И понеже до тогава има още много вода да изтече, отставям темата отвотена за допълване чрез вашите коментари, вашите отговори и вашите въпроси ...

и.чочев
касиер